За мен
Моята история
Казвам се Ина Тонева – Максимова и съм психолог и гещалт психотерапевт.
Гещалт парадигмата е силно свързана с тук и сега. Тук и сега вярвам във връзката между ума, емоциите и тялото и значимостта на професиите, свързани с осигуряването на подкрепа и грижа. Обучението ми за „Гещалт психотерапевт“ в Български институт по гещалт терапия ми даде много и от подкрепата и от грижата, които ме съпътстват в работата ми.
2023 година ми даде възможност да приключа две важни за мен обучения – това за гещалт психотерапевт в Български институт по гещалт терапия и Психология на английски език в Софийски университет „Климент Охридски“.Имам над 6 години личен опит в терапията, завършен курс „Лечение на травмата по пътя към оздравяване: Травма и зависимост в гещалттерапевтичния подход“, както и обучителна програма „Психопатология на ситуацията в Гещалт терапията“, провеждана от Италиански институт по Гещалт терапия „ISTITUTO DI GESTALT HCC ITALY“.
Как стигнах тук?
Винаги съм имала интерес към хората и техните начини за присъствие в ежедневието, но по редица причини пътят ми ме отведе в съвсем различна образователна посока.
Завърших бакалвърска степен „Авиационна техника и технологии“ и това ме „приземи“ в сферата на авиационната квалификация и обучение, където и до сега присъствам.
Преподавател съм повече от 15 години на авиационен летателен и технически персонал, като последните 5 години преподавам и дисциплината, която е най-близо до интересите ми, а именно „Човешки фактор в авиацията“.
Това професионално предизвикателство в комбинация със житейските такива (раждане и майчинство) ме отведоха на място, което мислех за непостижимо.
Защо Гещалт?
Гещалт терапията ми даде смисъл и посока, в които да реализирам своя потенциал и интерес към хората, взаимоотношенията и контакта.
Вярвам, че всеки човек се нуждае от сигурно пространство и човешко присъствие. Тук и сега аз съм гещалт терапевт под супервизия и мога да консултирам и подкрепям хора, които имат нужда от такова пространство.
Личният ми опит е свързан със загуби, проблеми по пътя на майчинството, тревожност, както и екзистенциални теми. Вярвам в любовта, съчувствието, емпатията и хуманността в хората и чрез работата си преоткривам тези метаморфози, макар и понякога скрити зад гняв, страх, недоверие.