Подкрепата е една от важните функции на психологическото консултиране, психотерапията и ежедневното човешко общуване. За съжаление обаче доста често подкрепата се оказва недостъпна или неналична за нас – хората. Често близките ни в опит да бъдат до нас и да ни подкрепят всъщност ни отхвърлят, омаловажават, бягат…
Как става така, че тези, които ни обичат правят това?
Един от компонентите на бягството, отхвърлянето или омаловажаването е трудността да наблюдаваме страданието или болката на близките за нас хора. Веднага ми идва на ум как когато детето ми падне, първото, което искам да му кажа е „ Няма нищо, нищо ти няма“.
Какво правя аз? Очевидно успоковам детето, но и също така успокоявам себе си, понеже ми е трудно да стоя с неговата болка. Какво друго правя? Посланието, което оставям в него е: „не те боли, нищо ти няма, дори да те боли, всъщност е нищо.“ – Това „обезчувствяване“ всъщност е: „не съм готова да бъда с болката ти, твърде много е за мен.“
Често реакцията на близките ни се тълкува, като липса на загриженост и добро намерение, а не като инстинкт за самосъхранение.
Какво всъщност е подкрепата? Тя има много различни измерения и проявления. Би могла да бъде морална, финансова, емоционална…
Подкрепата е моята възможност да стоя до теб без упрек, укор или осъждане. Подкрепата не търси истината или обективността. Подкрепата е любов и грижа. Тя е също разбиране, съчувствие, съпреживяване, присъствие. Подкрепата е, когато детето ми падне да чуе: „Знам, че те боли. Тук съм за теб!“
Подкрепата започва там, където страхът спира да бъде властелин на ситуацията и доверието и любовта успяват да се вместят. Подкрепата не „изтрива“ проблемите, тя само прошепва „Тук съм за теб“; „Чувам те“; „Не си сам/сама“; „Това, което преживяваш има значение за мен, докосва ме“. За подкрепата няма неподходящ ден и час, тя е там, чака търпеливо да бъде видяна, защото е уверена в значението си. Подкрепата няма смисъл и посока, тя е присъствието, дори когато няма нито смисъл, нито посока. Подкрепата е „ Приемам те такъв, какъвто си“. Тя няма нужда от точен момент или условия, за да бъде, просто е там…
В подкрепата няма суета, тя е безвремие на две души. Подкрепата е майчина прегръдка, открита от отдавна порасналото в нас дете у непознат човек. Подкрепата успява да „съживи“ и „довърши“ за нас събития от миналото ни, останали кървящи и болезнени. Подкрепата лекува неинвазивно. Тя покрива с нежност раните и болката ни.
Психотерапията за мен е подкрепата, която бих искала да открия в близките си, но намирам в непознат човек. Психотерапията ми помогна да допусна добрите намерения, да видя красотата на живота. Подкрепата съживи моето любопитство, смях, мечти. Вярвам, че подкрепата е съставката, без която реализирането на потенциала е трудно и горчиво. Подкрепата е вярата и разбирането, които раждат мечтите и всичко става достижимо.