Така очакваните празници настъпиха. Обичайно Коледа носи сериозен заряд на уют, топлина, надежда, подаръци и чудеса. Започваме да броим дните до празника обикновено малко след началото на ноември и трескаво планираме, пазаруваме и измисляме нови и креативни подаръци и преживявания. Много бързо, почти светкавично идва началото на декември и маратонът от коледни тържества и банкети. Ден след ден, средностатистическо семейство от 4 човека участва поне в 5-6 различни организации, инициативи. Наред с това, Новата година и приключването и затварянето на служебните ни задължения, тримесечия и партиди трескаво блъскат по вратата на търпението и наличното време.
Коледа – празник, свързан с Раждането на сина Божий, се превръща в маратон за оцеляване. Празник, свързан със семейството, близките и обичани от нас хора, в който любовта сякаш се измерва в подаръка и неговата опаковка. Празник, за който подготовката започва месец по-рано, а на финала достигаме често капнали от умора, тревожни и изнервени.
Тези предпразнични дни успях да наблюдавам динамиката на света около мен, който имах чувството, че иска и иска и иска от мен, а аз повече не мога да дам.
Коледа въплъщава в себе си много социален елемент – от всеки филм струят чудеса, любов, смях и хармония. Коледа е семеен празник, но срещата със семействата ни не винаги е възможно или приятно събитие. Какво обаче, ако в живота ни не е така? Какво ако чудото не се случи? Какво ако нямам хора, с които да бъда? Какво ако е първата Коледа без любим човек?
Очакванията към нас и към другите започват да завземат колосални размери. Сякаш за тези 3 дни ще успеем да запълним празнина, трупана с години и то посредством щипка блясък и супена лъжица надежда. Понякога стоя в тишината и си мисля дали е по-добре да нямам надежда или да имам и да остана разочарована. Коледа сякаш не позволява да не се чувстваме добре, да не харесаме подаръците си, да не искаме да сме със семейството си, да нямаме настроение. Ето това са очаквания към нас. Защото Коледа въплъщава християнски традиции и обичаи, народни традиции и обичаи и привзети от света и у нас традиции и обичаи. Какво се получава? Просто в един момент става много всичко това. Започвам да усещам не щастливото си състояние, не нещастно, но просто не щастливо, много ясно. Всичко, което искам от себе си се смесва с нещата, които искам от другите и тези, на които съм се надявала и съм си представяла.
Ах, тези очаквания! Така боли, когато ги подмина. Сякаш имат магията да ме настройват на честотата на уязвимостта ми. А Коледа – Коледа е очакване. И пързууул, лесно и на игра подминах моята врата. Какво ако Коледа бъде не очакване, а притихване?
Какво ако възможността за паузата преди новата година. Време за храносмилане, равносметка и тишина. Време за поглед в мен и моите вярвания, време за поглед към моя път. Как би било вместо консумацията да погледна към присъствието? Време с по-малко тичане и организации, с по-малко хора. Време за хубава книга, чаша вино, настолна игра, хубав филм, докосваща музика… Какво би било на Коледа да изпитвам тъга, безнадеждност и липса на смисъл? Мога ли да си го позволя? Ще спрат ли да присъстват в мен, ако не си позволя да са до мен на празника? Или ще съм просто такава, каквато съм, в момента.
Обичам коледните празници, в тях има много заряд и смисъл. Тази година посрещнах Коледа с въпроса към себе си, как да успея да стигна цяла и с усещане за любов и смисъл в океана на очаквания. Къде да сложа своята точка на консумацията и да отворя новия абзац за времето за осмисляне и обработване на вътрешния си свят. Светът е това, което е именно заради разнообразието си. Заради цветовете от емоции, които носим със себе си. Би било загуба да ги вкопаем в оковите на очакванията си.