fbpx
Продължете към съдържанието

Любовта, без която не можем!

– Как пишеш любовта? – попитал Прасчо.
– Любовта не се пише, тя се чувства. – отвърнал Мечо Пух.“

С наближаването на 14 февруари, ден напомнящ за любовта от всяка витрина и всеки канал, ще споделя някои свои усещания свързани с един от най-големите ресурси в живота ни – любовта. На любовта са посветени едни от най-красивите думи, обвита е в докосващи мелодии и текстове, изиграна е в десетки представления.

Любовта може да бъде открита във всичко, което ни заобикаля и поради тази причина проявленията и формите ѝ са безкрайни. Любовта може да бъде романтична, себична, изискваща, обсебваща, споделена, несподелена, майчина, вдъхновяваща, изпепеляваща, зряла, платонична, бащина, братска, сестринска  и така мога да продължа безкрайно. Основното е чувството, което разпознаваме, когато тя е наблизо. През мен любовта преминава като едно безкрайно загряване, чувство на топлина и сигурност. Усещане за дълбок смисъл без нужда за обяснение. Усещането за любов ми дава благодарността и доверието, че всичко ще бъде наред.

Често в психотерапията говорим за любовта и начините, по които достигаме до нея, разпознаваме я и се свързваме с нея. Любовта е толкова значим ресурс, че тя присъства като основна тема в различните религии, психологически теории и концепции, терапевтични школи, поведенчески модели.

Какво се крие зад това усещане за любов? Любовта стои в основата на свързването ни със света, но и с нас самите. Мога ли да обичам другите, ако не обичам себе си? Как се грижа за другите, когато не се грижа за себе си? Как се свързвам със света, когато не обичам себе си? Често концепцията за любовта от и към себе си е преекспонирана в егоизъм и в усещане за вина. Поставям нуждите си пред тези на другите хора около мен. Често това присъства и в психотерапевтичната работа – да успеем да върнем връзката с любовта и отговорността, които носим към самите себе си без вина и срам, да нормализираме контакта с вътрешните ни аспекти.

Нужен ли е ден, в който  да празнунваме любовта? Въпрос на вътрешна нужда и разбирания. Има и етапи от живота, в които сме свързани с други усещания, чувстваме се самотни, нещастни, необичани, нямаме партньор или не сме в желаната от нас връзка. Тогава този ден, изпълнен с балони, рози и сърца изглежда абсурден и непоносим. Но това не е, защото не заслужаваме любов или не съществува за нас, просто фокусът ни в момента е различен.

И какво става, когато всички празнуват любовта, а аз съм сама в ъгъла? Тогава фокусът се измества към липсата на любов в живота ми. И всичко става още по-непоносимо. Тогава ми е трудно да видя любовта в очите на любимото ми куче, не мога да се насладя на възрастната двойка, хваната за ръце, не мога да видя красотата на първата напъпила пъпка на дървото пред блока, нито на новия цветонос, с който орхидеята ми благодари за грижата.

В книгата „Изкуството да обичаш“ на Ерих Форм имаше интересна концепция за обичта като умение, което може да бъде „тренирано“, насочено и подкрепено или „Любовта е дейност.“ (Ерих Фром, Изкуството да обичаш). Любовта е свързана с акта на даване и получаване. Когато обичаме, даваме и получаваме не само от и на другите, но и  даваме на себе си и получаваме от себе си. Любовта не е обект или субект, а по-скоро действие, което трансформира, претворява, лекува, съзидава, носи надежда и ни подкрепя да бъдем, както сме, да приемаме и благодарим, дори и в дни, в които е трудно да стоим със себе си. Психотерапията е една от формите на любов, които аз съм избрала по пътя си!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *