fbpx
Продължете към съдържанието

Празнотата, която ни изпълва

Усещането за празнота. Плашещо, завладяващо и понякога толкова наситено, че с трудност поемаме въздух. Вдишай, издишай.

Толкова е наситено! Kазвам, че съм празен, а се чувствам препълнен с празнина! Може ли да е празно, а всъщност да е пълно? Усещането за празнота, често е повърхност, под която не съм готова да се гмурна. Често тази празнотата върви с идеята за липса на смисъл, депресия, невъзможност да чувствам и мисля. Сякаш няма нищо, което да заслужава да продължавам, да търся, да се забавлявам, да бъда.

Усещането за празнота би могло да е защита от интензивни емоции, които не мога да преработя, нито да погледна. Нещо като слънчево затъмнение, сякаш са нужни специални очила, които да ме предпазят от слънчевото влияние, което е твърде интензивно. Тази празнота отмества за малко фокуса от нещата, които вярвам, че имат потенциала да ме разрушат в момента.

„Чувствам се празен, не изпитвам нищо.“ – изречение, което чувам. Често предизвиква страх в хората, с които работя. Какво остава от мен като човек, ако спра да чувствам? Но аз се „чувствам празен“ – значи имам усещания, просто е трудно да бъдат „отсяти“ в момента. Тази празнина може да бъде необходима. Това е времето, което си давам, за да мога да погледна отново към себе си, към фокуса.

Заболяло ме е. Изпитвам тъга. Загубил съм нещо или някого. Разделил съм се с представа за себе си, с мечта, със значим образ, с авторитет, с представа за света, с любима книга. Страх ме е. Никога вече няма да бъде същото. „Празен съм, нищо не е интересно.“ Колко пъти съм се сблъсквала с това? А после? После в празнината се появява паузата. Предъвквам, осмислям, обработвам, чувствам, преживявам, извличам и ставам друга.

 Ежедневието често дава възможност да избягам от празното, веднага да го напълня с нещо ново, нещо друго, нещо вълнуващо. Тази безкрайна и непрестанна консумация не остава време за преработка. Често ни препълва и залива и празнотата се превръща в блато. Застояла и непригодна за къпане. С дъно, което примамва, но засмуква. И остава пълно, но непреживяно.

„Но аз се страхувам от тази празнота! Депресиран съм, вървя надолу, не намирам смисъл в нищо, не изпитвам удоволствие от нищо!“ Потърси някого, с когото да поговориш, да споделиш. Да изкажеш на глас нещата, с които е трудно да останеш сам.

Погледни към нея. Тази празнота говори, разказва, чуй я, ако ти е възможно. Щастието не е свързано просто с липсата на трудни емоции, на загуби. Щастието не е в имам или съответно нямам. То не е притежание. Щастието може да бъде разгледано като принадлежност. Принадлежа на себе си и на света. Болката, тъгата ми, празнотата също ми принадлежат и са част от мен, също както радостта и любовта. Всички наши аспекти ни правят цели и присъстващи, дори и с усещането за празнота.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *