Аз и ти. Гърбът ми е опрян до стената. Усещам студенината, твърдата повърхност и страха. Няма къде да ида повече, няма как да избягам. Адреналинът се качва и подготвя тялото ми за бой. „Бий се или бягай“ – чувам в главата си. Поглеждам надолу, виждам остатъците от миналото на земята. Миналото ми – една окръжност, в която има място за мен и още малко.
Очите ти – гледат ме. Има нещо животинско в тях. Твоето минало лежи също в краката ти. Но пред теб е цялата стая, нямаш само моята стена. Виждам страх или агресия. В случая май всичко се слива и е едно. Името му няма особено значение. Аз и ти…
Моето минало с твоето минало – окръжност от две дъги, които се пресичат. Някога имах усещането, че сме едно, няма минало и бъдеще, а само настояще. Аз и ти….
Ти ме гледаш. Казваш, че се усещаш опрян о стената и нямаш избор. „Бий се или бягай“. Адреналинът навлиза в тялото ти с пълна сила. Ти не виждаш целия свят зад себе си. Също като мен…
Разбирам. Сега двете окръжности бавно се отместват в центъра на стаята. Сега сме заедно, аз и ти – с местата, от които сме дошли, гледаме заедно напред, но не сваляме поглед един от друг. Сега сме тук и сега. Мога да видя теб, знам, че и ти виждаш с мен. Не се гледаме – виждаме се.
Мога да видя, че гърбът ти е леко напрегнат и уморен. Твърде дълго беше до стената. Усещам и своя, все още настръхнал и натъртен от повърхността. За нас мястото е всичко на всичко тези две дъги на пресичащи се окръжности. Там се срещаме.
Можем ли да стъпим заедно? Има ли място за 4 крака? Може би е останало само за два? Как можем да намерим стабилност? Аз и ти, всеки стъпил само с един крак? Или ти, с твоите два крака и протегнати две ръце, на които аз просто вися? Ако пуснеш падам. Ако се пусна падам.
Често партньорството е подобна метафора. Местата, от които идваме, участват във формирането ни, такива каквито сме. Срещаме се, млади и влюбени. Влюбването няма възраст, това е онова вълшебно място, на което сме винаги млади, окрилени и пълни с енергия. Но има срок, науката е измерила, че тази магия, еуфория или каквато дума имате вие, трае до 24 месеца. Какво става после? Осъзнаваме, че имаме ограничения. Аз и ти.
Често обаче се срещаме с нашите очаквания и се сблъскваме с ограниченията – своите и на другия. Тогава две фини линии се образуват на земята и чертаят окръжност. Това съм аз и всичко, с което идвам на нашата среща.
Когато усещам, че съм до стената ми е трудно да бъда мила и добра. Аз просто отбранявам себе си. Когато ти си притиснат до стената ти е трудно да бъдеш мил и разбиращ. Бориш се за живота си. Хормони се изливат в нас и блъскат по наранените ни повърхности. Конфликтът е на лице. Безсилие, обида, гняв, безизходица, тъга. Любовта попада в капан заедно с приемането.
Така стигаме до един от пионерите на гещалт терапията Фриц Пърлс:
Аз съм си аз. А ти си ти.
Аз вървя по пътя си, ти вървиш по своя.
Аз не съм на този свят, за да отговоря на твоите очаквания.
Ти не си на този свят, за да отговориш на моите.
Аз върша моите дела. Ти вършиш твоите.
Ако се срещнем, това е прекрасно,
Ако ли не – нищо не може да се направи.
Фриц Пърлс (1893-1970)
Толкова е трудно да пуснем другия да бъде. Парадоксалното е, че пускайки другия, пускаме и себе си, но е толкова трудно. Вкопчването в другия ни прави уязвими, а не сигурни. Любовта е в докосването, несигурността в притежанието.
Аз съм си аз. А ти си ти.
Ако се срещнем, би било наистина прекрасно.