Поколения жени с различен старт, различен контекст и различен път. Преминаване през миналото, настоящето и бъдещето.
Да бъда дъщеря, майка, баба. Как се променя това последните години? Какво помним от нашите баби? Какво казва мама за баба като майка? Неглижирането на емоциите и твърдостта, която сме усещали като деца и гъвкавите граници в момента. Какво е взела адаптацията на нашите баби? Живот с фокус над оцеляването, не на живеенето. Травмите, оформили нашите предци, когато думата травма е била концентрирана около физическо преживяване. Кратко пътуване през времето от призмата на сега.
Това е моята история…
Моите баби и прабаби, видели война, смърт, глад, промяна на режими и правителства. Видели как светът може да се обърне наобратно. И не че има добро и лошо. Просто така…
Чудила съм се каква майка е била моята прабаба, каква майка е била моята баба, каква майка съм аз?
Какво си предаваме през поколенията? Какъв е урокът на всяко поколение?
Баба… какво става когато израснеш във време, в което вярата е забранена? Как изглежда любовта без вяра? Може би сурова и страшна, може би безчувствена, може би някак празна. Не, това не е урок по християнство. Вярата има широко измерение за мен. Какво става с майката, когато бъде поставена в условията на социалистическото общество? Не, това не е сексизъм.
Еволюционният подарък на жената е комбинация от хормони и първични и вторични полови белези, които пък водят до естествени процеси и състояние. На жената е дадено да усеща, да се свързва с емоциите, да ги разпознава, за да може родът да оцелее. Да обгрижва и разпознава. Да чувства чувствата, за да има живот.
Баба – гонеща кариера и равенство в соца и също част от социума в соца. Различни лица, сходен резултат – деца, с които не говорим за чувства, емоции и вяра. Деца, научени да следват пътя на задълженията и правилата. Деца с фокус над оцеляването и бъдещето – ясно и ригидно. Деца без много избор и с ясни възможности.
Мама – дете на баба. Изгубена от рано в света на възрастните. Детство, свободно, спокойствие да бъде навън и играе. Днес малко се доближава до термина неглижиране. Свобода без граници за децата лесно може да прерасне в безкрайна самота и самоотглеждане. Сещам се за книгата „Повелителят на мухите“. Поколение на изоставени емоционално деца. Структуриран и студен, но сигурен соц…
Мама става мама. Дете с емоции без валидиране и саморегулация. Мама вероятно е страдала от следродилна депресия. Кой е говорил тогава за това? На кого мога да кажа? Представям си ужасяващи сцени. Високи етажи, бебето, аз… Оцеляване – на това са ме учили. Продължавам по план – още деца, още емоции без адрес. Изплуват думи : Баба ти не те иска вече, Голяма си мърла, Майка ти те оставяше…
Толкова болка – поколения назад. Баби, често преживяли насилието и изискванията към пола, незнаещи как да бъдат майки. Майки, изоставени и отдалечени от майките си и ние и нашите деца до днес…
Аз… Дъщеря. Обичана, отгледана в несигурно финансови времена. Недостатъчна. Какво? Не е ясно – просто всичко. Носеща заветът на прабаби, баби и мама, вероятно и поколения назад. Объркана. Интернет. Залята от информация. Итернет.
Как изглежда жената днес?
Толкова много възможности и изисквания. Разкъсана между реални и въображаеми образи. Стремеж към идеалния образ на майка, съпруга, момиче, приключенец, жена, дъщеря, приятел, любовница, професионалист. Плуваща в море от противоречива информация, изкуствен интелект, филтрирани снимки и възможността на хирургията и процедурите да заема лице или тяло назаем.
До какво води това? Не знаем.. Можем да видим настояшето.
Стремежът към съвършенство и идеята за ужас от грешка. Как минава съвременната майка през това? Моят опит е; безсънни нощи, нервност, поради търсене на най-доброто (което си е химера), липса на подкрепа. Обикновено подкрепящата функция на медицинските лица е противоречива, което я прави неподкрепяща. Кърми, не кърми, памперс, гърне, вода, без вода, захранване с картоф, ами не по-добре с тиква. Ваксини заедно, не по-добре отделно… Само кратки примери в обширни теми. Изобщо не стигам до темата за образованието. Къде, как и колко? Болезненото осъзнаване, че възпитанието е поправянето на една грешка с друга… Няма верен ход. Нищо не може да бъде спестено. Опитът към съвършенство изважда от контакт. А и знам какво е да бъдеш мама от мама и баба и …. Толкова различно от днес. И така ехото на миналото отеква в настоящето.
Моята по-малка сестра. Аз – жена. Толкова много възможности. Може да бъде от универсален войник до Барби. Трениране, мускули, дупе, гърди, нос, лице. Всичко може да бъде наместено. Говорим ли как става така, че искам да бъда друг човек? Откъде идва отхвърлянето, което усещам? Дали принадлежи само на днес или е старо, по-старо от баба…. Пораствах в критиката на толкова много хора. Наричаме го обратна връзка, но амплитудата се усещаше като критика. Голям нос, голямо дупе, малки гърди, пълничка стоиш, мека си, косата не ти е добре, малко рядка идва. И така – оценката е готова. Не ставам за обичане. Но пък днес мога да променя много неща навън.
Говорим ли за козметичната хирургия? Не за и против разбира се. А за онзи момент, в който отварям очи след операцията и съм друг човек. Поискала съм нос, устни, врат, гърди, дупе, като на някого друг и съм просто в шок. Това е различен човек. Искала съм го, платила съм, как да кажа, че съм ужасена. Толкова вина и срам… Кой говори за това? Кой говори за обвитата в критика и срам тема? Кой се грижи за човешкото същество, претърпяло болка и изпаднало в ужас, защото срещу него стои различен човек? Присъства ли психологическа подкрепа, насочена към рутинната пластична хирургия? Ама нали това пожела? Това е въпрос, връщащ ме отново назад във времето. При баба. там, където трябва да взема, каквото съм пожелала, без избор, без подкрепа и особено много чувства. Защото, защото задълбая ли, ще потъна….
Дъщеря на моята мама. Тик ток, селфита, видеа в реално време… Да покажа или не гърди и дупе? Как да се предпазя от мъжете навън? Кога интересът е насилие? Как да бъда невинна и дете? Как да знам, че видеото, което пращам на човека, когото мисля че обичам, отива в пространството и започва свой собствен живот… Всички имат устни, искам и аз. Мога да се боцна, всички го правят. Мама работи, баба също, както и тате. Къде съм аз? Застинала някъде между две сторита….